Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Десислава Йорданова e специализант в Клиниката по обща и клинична патология на УМБАЛ " Александровска ".

Завършила е междинното си обучение в Гимназия с преподаване на испански език „ Мигел де Сервантес “ през 2014 година Възпитаник на МУ – София, където се дипломира през 2020 година

През 2021 година печели конкурс  за помощник в Катедрата по обща и клинична патология в МУ-София, а няколко месеца по-късно, през 2022 година стартира специализацията си в Клиниката по обща и клинична патология на УМБАЛ „ Александровска “. Член е на българското сдружение по патология (БДП) и Европейското сдружение по патология (ESP).

Д-р Йорданова, по какъв начин избрахте медицината за своя професионална орис?

 Как избрах медицината? Стана напълно незабелязано. По-правилно е да се каже, че тя ме избра. В учебно заведение естествените науки ми вървяха най-вече и постоянно са ме привличали точно тези, изследващи живите същества – биология, генетика... А какво по-сложно и завладяващо има в живата природа от човешкия организъм? Изборът ми да аплайвам медицина беше логически още повече и тъй като майка ми е анестезиологична сестра и, слушайки я по какъв начин споделя за работата си, любознанието ми се разпали още повече. Тя самата се опита да ме разубеди да изучавам точно това..... само че не съумя....

Кои бяха Вашите най-хубави учители по време на следването – тези, на коитодължите най-вече за образуването си като персона и като доктор?

Несъмнено дълбоки благодарности дължа на доктор Даниела Василева, кардиолог, тогава още в УМБАЛ „ Александровска ” и необикновен помощник по пропедевтика на вътрешните заболявания. Спомням си, че в трети курс цялата група прекарвахме с нея доста време и това бяха едни от най-интересните извършения в цялото ни следване. Д-р Василева ни оказа помощ да сложим основата на клиничното си мислене и следвайки максимата „ Този който задава въпрос е простак за пет минути, а оня, който не задава въпроси остава малоумен вечно ”, тя ни окуражи постоянно да търсим аргументите даже и зад най-незначителните признаци. Всъщност, още по време на следването патологията за мен беше една от най-интересните дисциплини заради неповторимия метод, по който доктор Диана Кьосева я преподаваше. Тя не беше помощник на нашата група, само че аз се реалокирах при нея за първия учебен срок на трети курс. Още тогава през главата ми мина мисълта да се развъртвам в тази тенденция. Сега имам щастието да сме сътрудници в същата клиника. Стремя се да узнавам по нещо от всички мои сътрудници и изключително от експертите с дълготраен опит, които с такава безрезервност ни разкриват тайните на патологията – доктор Влахова, доктор Диков, доцент Иванова и проф. Христова.

През студентските си години сте била и доброволец. Разкажете за това време – какво научихте, какви мемоари запазихте от хората, с които работихте дружно, кои бяха първите Ви разочарования?

Докато следвах, работех първо като санитар, по късно като здравна сестра и болногледач. Исках да съм „ на терен ” и да придобия на практика опит. По това време се бях спряла на анестезиологията като мечтана компетентност и държах да бъда в такава среда – операционен блок, реанимация, интензивно поделение - с цел да усвоя всички операции и техники, свързани с практикуването й. Най-важният урок, който научих обаче, е че медицината е екипна работа! Всеки член на екипа има своята роля, която би трябвало да изиграе, с цел да помогне на пациента и всички членове зависят едни от други в осъществяването на тази задача. Спомням си този интервал като изключително динамичен, може би дори прекомерно. Не съм имала разочарования, само че с времето стартира да става все по-трудно да комбинирам работата с университета.

Как взехте решение да специализирате клинична патология?

Под обектива на микроскопа пред очите ми се разкри цялостен нов свят. Винаги за мен са представлявали извънреден интерес механизмите, по които се развива заболяването. Същността на патологичния развой е това, в което желаех да вникна. Под микроскопа тази същина се разкрива. Интелектуалната предизвикателност и всеобхватността на патологията сигурно също ме привлякоха. Ние сме като едни детективи, които, в случай че с разполагат с цялата клинична информация за пациента, могат да „ сглобят пъзела ” на неговата болест и да слагат дефинитивната диагноза. От това зависи той да бъде лекуван вярно. Трябваше обаче на пристигна шести курс, с цел да направя финален и внезапен завой към патологията след сериозна равносметка. Не на последно място като причина да избера точно тази компетентност е и салдото сред работа и персонален живот, който тя разрешава.

Какво Ви носи най-голямо задоволство в този избор – кои срещи, събития, уроци от всекидневието Ви убеждават, че той е верен?

Обществото не е осведомено с нашата работа. Хората мислят, че вършим аутопсии. Понякога и това вършим, само че главно изследваме тъкани на живи пациенти под микроскоп и слагаме съответната диагноза. Най-интересната част от работата ни е туморната патология. Длъжни сме непрекъснато да обновяваме знанията си за туморите и да бъдем в крайник с измененията в техните класификационни системи, да следим най-новите открития в региона на туморната биология и биохимия, с цел да сме наясно с всички белези, които ще ни оказват помощ да предскажем тяхното държание и изхода за пациента. Приятно е, когато след часове, а от време на време и дни четене на дебели книги успееш да събереш всички части от пъзела и да поставиш диагноза, която изяснява напълно клиничната находка и тази от образната диагностика. Още по-удовлетворяващо е когато измежду обширните класификации откриеш туморната диагноза, която е изцяло идентична с картината, която виждаш пред очите си. Това последното се случва относително рядко въпреки всичко, тъй като, както е известно „ туморите не четат учебници ”.

Към кои характерни тематики и проблеми от специалността проявявате необикновен интерес и желаете да им посветите повече време и старания в бъдеще?

В Клиниката по обща и клинична патология на „ Александровска ” болница постъпват разнородни хирургични и нехирургични материали от съвсем всички органи и тъкани. Все още не съм избрала дефинитивно дисциплинираност от патологията, в която да специализирам тясно, само че към този момент максимален опит и убеденост имам в патология на гърдата. В бъдеще се надявам да посветя повече време на гинекологичната патология и гастропатологията.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време – обичани книги, филми, желана музика, дестинации за пътешествия, занимание?

Обичам да чета художествена литература, обичаната ми книга е „ Престъпление и наказване ” на Достоевски, обичан филм - „ Властелинът на пръстените ”. Играя национални танци и, когато мога, скръствам планините с мъжа ми и другари.

Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си, с които в този момент стартирате специализацията си?

Пожелавам им с лекост да разгадават най-заплетените случаи и най-редките диагнози и дано имат самообладание, тъй като съществуват познания и умения, които не се получават по никакъв различен метод, с изключение на посредством опит.

Коя Ваша фантазия желаете да видите осъществена напълно в близко бъдеще?

Успешно положен изпит за компетентност след година и половина.